|
|
| Тема |
 Уж било жестоко... |
|
| Автор |
Toш (непознат
) |
|
| Публикувано | 19.04.03 07:34 |
|
|
|
Умирането, казват...
Уж било жестоко нещо:
мъки
и страдания
рани,
адски наказания,
неописуем ужас
е туй чудо -
тръгването от живота.
о, казват,
Заблудите човешки,
адски тъпи глупости
людешки. А, казват,
уж човекът бил
до Него...
о не вярвам на
Чудо на природата -
обича,
влюбва се...
екът е сърдечно
И
стига, още миг, до
тръгването, до смъртта...и
радостта умира,
а
друго търсил е човекът в любовта.
а за това.
Жестоката
любов да
атакува.
е чак
Агония да значи таз борба,
край вовеки за боеца да се
отбележи с нея.
ще смърт с
Уж било жестоко. А
мислили ли са
и за сърцата? За
раните от любовта;
агония нима не е и тя;
нима приключването не
е
триумф над любовта?
о, казват,
Страхът е
тъпо нещо;
радостта и
удоволствието
властват над света.
а ми се - да.
Агония последна
крачи с ярост към
отчаянияка със разкъсана душа.
ги няма тези две неща,
28.3.2003
| |
| |
| 
|
|
