|
|
| Тема |
 Шантави раздумки 2 |
|
| Автор |
Чeшиpcka koтka (от сой) |
|
| Публикувано | 09.04.03 20:32 |
|
|
|
Луната щом зад облак се притули
се сбират самодиви на поляна,
сред звезден мъх и синкави огньове
лудуват те по змейова покана.
Аз винаги пристигам най-последна,
туй щото все обърквам си маршрута,
ми кво’ да правя като се отбивам
да поприказвам със една кошута.
А тя едни ми ги разправяяяяяяя,
как са порасли на елен рогата,
история като света прастара,
но всеки път я слушам със охота.
Така във сладки приказки със нея
не сетих как съм вече закъсняла,
и хукнах боса през трънака
да гоня месечината изгряла.
Когато стигнах "змейова поляна",
сред трите хълма притаена,
хорото бяха почнали без мене
и аз до Змея седнах натъжена.
Замислих се коя страна да почна,
с въпроса откъде да го подхвана,
че Оня честичко си ме послъгва,
а аз се чудя дал’ да му пристана.
Така унесена във мисли скришни
усетих змейовия дъх ме парна,
а той ме гледа със окото на челото
от моите мисли като че прихвана.
“Не ми разправяй, знам какво те мъчи-
ми рече тихо със ръмжене благо-
ако ли искаш утре вечер не дохождай,
ами върви при него като цвете в бяло.”
Така и сторих, следващата вечер
се натъкмих и слезнах на мегдана,
а всички там ме гледат със почуда,
като че съм от нейде изтървана.
И само той едничък се усмихна,
погълна ме с очи и ме поведе,
и тази нощ звезди за него палих,
и тази нощ прихванах ветровете.
На заран дремеше луната тихо,
пияна от нектара ми от снощи,
звездите искаха да се прибират,
а аз не исках да ги пущам още...
Разбудих ли се...?
Спрях мига
и сянка мина през копнежа,
тогаз дочух дъха на змея как се рее -
“Не спомняй тъжно песни самодивски,
не бой се, дъщеря ти ще ги пее.”
п.п.
е, ще ми липсват старите ми дружки,
раздумките ни сладки със петлите,
хората ни накрая по жарава,
полезно се оказа за петите.
Редактирано от Чeшиpcka koтka на 09.04.03 23:00.
| |
| |
| 
|
|
