Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 13:33 24.05.24 
Клубове/ Култура и изкуство / Поезия Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема време
Автор Zelina (zelenikavo)
Публикувано25.03.03 21:06  



Времето за миг си тръгна...господи така ми се иска отново аз д ате прегърна.Сякуш прашника съм от небесата...малка капка ледена зора...малка струя от водата ..невинна ,детска ,искрена сълза.Да те спирам -нямах сили ..няма сили и да изкрещя ръцете ми en puskaha te мили ,но ти изтръгна се макар да не искаше това.С нежност те изпратих чувствахболка ,но търпях знаех ,че ще се върнеш ..знаех ,но мечтах.С дните аз умирах ..кръвта затихваше в своя океан ,а аз жадувахте безумно..исках пак да спреш на моя бряг.Сърцето се разчупваше ..сълзите - тонове тежат.И стичат се безмълвно макар като последни да са те.Ти не ги видя ...не ги усети ..те не докоснаха твоята ръка и не почувства острата игла.Иглата която ме ободе...която дупка в сърцето ми направи .Как имах нужда аз от тебе ..когато болка чувствахаз..когато сам аоставах вечер ..и пътя си о нтово търсих аз.КОгато не намирах смисъл ...когато лутах се в кошмари вечни ..когато имах нужда от страстта ти ..когато имах нужда от жар.И само ти да знаеше колко бе ми тежко колко много ми тежа.Как изгубих се по пътеката зловеща търсеики твоята следа.И липсваше ми твоята усмивка ..липсваше ми твоя глас.Липсваше ми лъската преливаща от нежност вечер късно в пълен мрак.Очите ти опитвах се да си представя.Опитвах с еотново да потъна в тях.Да стана част от сушноста ти и да не се връщам в зловещата гора.Но очите ти студено гледат от снимката до мен.И не ми говорят просто втречено убиват мен.Не ги разбирам ..не ги усещам...не виждам тези две звезди...които стоплях ми те душата и връщаха отново всичките мечти.И пътя си не намирам...не намирам вратичка към света.Отскубната от твоята градина чакам като мъничко дете.Но мина време мисля всичко ще прекалено различно.Или всичко ще същото дори.Ала как да те Обичам щом сигурно със друга си ти.Но не мога буцата от огорчение да преглътна ,не мога вечно да мълча ..искам с теб да се затичам и заедно да открием ний света.И времето отново май ми свърши или думите спряха да текат.Слагам край за секунда само преди да продължа наум.Е ЛЮБИМИ моля те прости ..че станах твоя...и че сега много ме боли.

why walk when you can fly ?


Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.