Понякога мечтая зя любов
по-силна от живота и смъртта,
понякога я чувствам сякяш наближава,
ала изгаря в моятя тъга.

И само някога в безсънни нощи
за нов живот се усмелявям да мечтая,
за нов живот изпълнен с красота,
изчезваща с утрото в безкрая.

Но не понякога сама оставам
и лятото от студ треперя пак така,
и не понякога на път заставам,
но не желая пътя си да продължа.

Защото от измами тъй съм уморена,
не искам пъстрият измамен свят,
не искам в лъжи аз да живея,
от тях най-много ме е страх.