|
Ровене
ровене.
Пръстта е студена.
Земята утроба е:
цяла вселена
в която
аз сляпо
се лутам,
защото съм сляпа.
Бутам
дълбая
рия
заривам
пропадам
повдигам
и пак не достигам
до Края.
*
Ровене
риене.
Тук е света
на пръстта
и Великото Гниене,
царство на влагата,
дом на тъмата,
всичко се сляга тук,
скорост загубва
дори светлината,
губи се всеки звук
във глухотата
ми.
Само аз тук се движа.
Само аз!
Кат куршум
и без шум
ще пронижа
всеки земен пласт.
Дълбая
копая
във мрака не зная
дали
и кога
ще достигна
до Края.
*
Прокарвам
тунели,
правя
къртичини
с моите зъби
и нокти
челичени,
очите ми
спящи са,
ушите-
ненужни,
носът ми
ме води
където е нужно.
Дълбая
тунели.
Прекрасни тунели:
не помпозни,
грамадни,
банални
тунели,
а тесни
и функционални,
без арки разкошни
за чест и за слава,
лабиринт от тунели
без свой Минотавър!
Сама в тъмнината,
сама в тишината,
сама под земята,
аз поря браздата
към своя Предел,
към своята Цел,
без шум
кат куршум.
Целта си аз зная:
да ровя
да драпам
да плача
да псувам
да правя
да струвам
и най-най-накрая
да стигна до Края.
*
Дълбая.
Дълбая.
Само не зная
какво ще да правя
когато достигна
до Края,
когато Целта си заветна постигна,
когато,там дето
съм тръгнала
стигна,
какво ще постигам,
накъде ще вървя
след това?
Каква ще е новата цел
с главно "Ц"?
Не зная!
Не зная!
Но пак ще дълбая:
ще ровя
ще рия
с пръстта ще се боря
с пръстта ще се бия,
ще поря браздата
напред-в тъмнината,
със нокти и зъби-
остри,
челичени,
ще правя прекрасни,
разкошни къртичини,
тъй глуха и сляпа
сама
във пръстта,
ще прокарвам тунели-
бразда след бразда,
тунели без арки
за чест и за слава,
лабиринт от тунели
без свой Минотавър,
прекрасни тунели:
тъмни и тесни,
в които ще пея
наум свойте песни,
а всъщност
на глас ще немея!
Носа ще ме води
към главната Цел,
която аз зная
да зная
ще бъде
да стигна
до там:
до Предел;
ще бъде
да стигна
до Края!
*
Аз ровя
дълбая
заривам
разривам,
пръстта ми е враг
и аз я убивам...
Ще рия
ще ровя
ще стигна до Края.
Да рия
да ровя:
това само зная...
|
КЪРТИЦАТА
