|
|
| Тема |
 Възпитание на чувствата |
|
| Автор |
Чeшиpcka koтka (мрррр-мяууууу) |
|
| Публикувано | 07.02.03 15:14 |
|
|
|
Убивах я стотици пъти
без жал, с насмешка, без вина
не хранех с нежност, а с жестокост
и тя приемаше безропотно това.
Раздирах чувствата със нокти,
попивах животворния й сок
след туй пак тръгвах на посоки,
безгрешна и недосегаема, без Бог.
Не търсех и не давах милосърдие
аз бях стомана и неразрушимо цяло
и никой във душата ми не може да пРогледне,
защото там бе само черно-бяло.
Че е изтрита тя завинаги
след толкоз смърти бях решила,
но снощи там на ъгъла ме чакаше
самотна и премръзнала , но жива.
И нещо в мен нощта прекърши
усетих болка в лявата страна
и хапех устните, дори с кръвта си
не можех да преглътна гордостта.
........
Очите й сега не бяха същите
в тях бе събрала всичките звeзди,
а устните й бяха толкоз топли,
че всички ледници във вените стопи.
И цветове нахлуха в мене
и кърваво червено ме обля,
потече в жилите ми време,
сърцето в този ритъм полудя.
Удавих се във синьото на чувствата
безсилна бях сред твоята стихия
крещях от ужас , и опитвах се да бягам...
Безумецо,
ти бе навсякъде, не можех да се скрия.
| |
| |
| 
|
|
