Почакай мъничко,недей
сърцето ми със нож да стържеш.
Сега световният злодей
Садам наречен да завържем.

Като превземеме Ирак
запели Ода за Победа,
ще ме посрещнеш кат Юнак,
а аз със обич ще те гледам.

Ще ти донеса трофеи,
диаманти,нефт,платина,
за любов ще си попеем,
лежейки от синдром пустинен.

Недей плачи,ако остана
там нейде между дюни вечно,
дългът зове срещу Садама
да се бия безсърдечно.

Сбогом ти ми пожелай
с глас на истинска девица,
за теб ще мисля в своя край
моя Сребърна Вълчице.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите