След цензура предлагам този вариант за обсъждане:


Докато пишех тези редове
любовен стон се чу във мрака
и музата ми даде плодове
родени от любов в една барака

Роман любовен къс но вечен
за Мирето – добра девойка
и Сандо - романтик отвлечен
те бяха най-прекрасна двойка

Историята почна в чата
след дни на страст все по-гореща
романтиката непозната
събра ги двамата на среща

Видяха се в една горичка
луна сребро разпръсква с блясък
той бе студент, тя ученичка
ехти от бухал нейде крясък

Тя беше първа хубавица
ала все още бе девица
ала защо ли да и дреме
и май и беше вече време

С целувки Сандо я обсипа
по бузи врат уши и устни
и по надолу я опипа
с ръце гальовни и изкусни

А тя почувства странни тръпки
във нея като че извират
зърната твърди като пъпки
ръцете търсят и намират

И все по-влажна, все по-нежна
изгаряща в любов омайна
във нощ вълшебна и безбрежна
предаде свойта малка тайна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите