|
|
Умора, безразличие, тъга -
импресия във сиво черно,
поискам ли бих могла сега
да я променя неимоверно.
Ще нарисувам слънце и небе,
от юг завръщащо се птиче ято,
препускат там табун коне -
предчувствие за пролет и за лято.
Ще нарисувам морски бряг,
изтръгнал се от зимната прегръдка
тъжи самотен още, но богат
със спомени за смях и хорска глъчка.
Ще нарисувам малък двор
ухаещ на невен, лози, смокини
и гларуси във вечен спор
посрещат вечерите сини.
Нарисувах всичко това, но
мъртъв се получи пейзажа,
късам бързо цветното платно
във сиво-черно пак ще се накажа.
Умора подло в тялото пълзи
като отрова мътна се разлива,
пресъхнали са всичките сълзи,
безразличието бавно ме убива.
|
| |
|
|
|