|
|
| Тема |
 АЗ В ОКОВИ |
|
| Автор | шypeя (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 27.01.03 23:54 |
|
|
|
Мойто АЗ в окови се гърчи,
в окови
на сляпа реалност.
Фаталност
която ще свърши
тогаз
щом свърши
и моето АЗ...
Окови:
мостове,
които не свързват два бряга,
клетка
от която не можеш избяга...
Окови,
тежки
железни;
мостовете-
водят към бездни;
и клетки,
които заграждат телата...
Окови се раждат
щом в плен е душата!
Ще бъда ли нявга свободен
щом целият свят е поробен?
Аз искам да ида там дето,
небето
се слива с безкрая
и струи отвред свобода.
Ще бъда ли част от това,
аз не зная...
Аз явно роден съм каторжник:
безбожник
в окови,
вървящ по мостове,
които дори не свързват два бряга
а водят към бездни
и всичко там чезне...
Аз бягам
към свойта стоманена клетка,
и давам си сметка,
че туй ще е края
на моето АЗ...
Ах,как го желая!
И чак когато бъда изцяло заробен,
тогава ще бъда свободен.
| |
| |
| 
|
|
