|
Какво ще кажеш да се срещнем?
...........
Ти ще носиш червена роза в ръка, а аз - книга с глупаво заглавие от поредицата "любовни романи".
Ти ще си се парфюмирал с парфюма, дето ти го подариха преди две години приятелите и го позлваш само в изключителни случаи като този, и ще се молиш да не съм от онези жени, които харесват едри, мускулести мъже.
Не съм от тези жени.
Аз ще съм се обличала три часа преди срещата, объркана в усилието си да разбера кое ще харесаш повече - късата ми рокля на цветя или модерната пола дето последна си я купих. И ще се моля да не видиш в мен само симпатичната външност, макар че упорито се стремя да ти покажа преди всичко нея.
Ще се срещнем някъде в парка - където има предостатъчно хора, за да може едно 20 - и няколко годишно момиче да се чувства сигурно с непознат, и (само ако ми харесаш) да има къде да се скрием из храстите, за да си говорим кой какво обича и дали може да готви.
Преди да се срещнем аз ще седя на пейката и ще се правя, че чета книгата, дето я нося (на корицата Джордж ще прегръща пламенно Джейн, а роклята й ще е смъкната безсрамно надолу), но мислите ми ще се лутат около факта, че все пак роклята на цветя не е най-подходящия избор, който направих.
После, решила че все пак съм над тези неща, ще погледна нагоре по алеята и надолу по алеята (без значение кое е "нагоре" и кое "надолу", тъй като ще съм погледнала в двете възможни посоки) и ще те видя.
Ти ще носиш кафяв панталон с ръб, който лично ще си изгладил малко преди да тръгнеш за срещата, и риза - неподходящо карирана за него и не подхождаща на червения цвят на розата. Ще ми изглеждаш познат и абсолютно непокриващ представите ми за това, което ще срещна в два часа на обяд в градския парк.
Ще се усмихна любезно и ще си помисля, че не съм от онези жени, които харесват мускулести мъже, но ще съжалявам, че не си точно такъв тип, за да не ми е толкова криво, когато ти кажа, че нищо няма да се получи.
Ти също ще се усмихнеш - срамежлива усмивка, но хубава - от едната страна на лицето до другата.
Ще реша, че си симпатичен и че поне можем да бъдем приятели.
После ще седнеш до мен - на облегалката на пейката (защото иначе е мръсно) и ще започнеш да въртиш в ръце розата, която трябваше да ми подариш. Ще се усмихнеш още веднъж и ще попиташ дали може все пак да си сложиш очилата, защото си се опасявал, че иначе няма да те позная, а пък те са ти нужни.
Аз ще кимна с глава и ще те огледам с усмивка, но критично и с надежда да те харесам повече.
Ще започнем да си говорим - първо бавно и срамежливо, после един през друг. Ще се смеем и ще се оглеждаме, после пак ще се смеем и ще гледаме нас, после пак ще се смеем...
Може би ще се поразходим из парка - не между храстите (причината е описана малко по-горе), но достатъчно на закрито, за да можем аз да усещам парфюма ти (който никак не е лош), а ти да гледаш профила ми и да си мислиш колко съм хубава.
... И така ще измине един час, след което аз ще ти кажа, че имам много важна среща, която не съм могла да отложа, а ти ще побутнеш очилата си с пръст (някъде по-към носа си) и ще се усмихнеш приятелски.
Няма да питаш ще се видим ли пак - няма да имаш куража да го направиш.
Само ще се надяваш аз сама да се сетя.
През това време, докато ти си проверяваш пощенската кутия по 20 пъти на 10 минути, чакаш телефона да звънне или нещо подобно, аз ще си мисля колко хубав човек съм срещнала и как трябва да ти се обадя някой път (освен ако ти не го направиш пръв), но няма да ти се обадя.
Ще чакаш и ще разказваш на кучето си (или на някой приятел) за мен със смесени чувства - първо с възторг, после с ненавист.
След седмица аз ще съм те забравила, само от време на време ще си спомням със угризение; а ти ще си с разбито сърце и разбити нерви, изживял за пореден път "идеалната среща" и "идеалното ти държане по време на срещата"...
Но живота ще продължи.
.......
Та, какво ще кажеш някой ден да се срещнем?
|
Каквo ще кажеш да се срещнем?
