|
Представям ви две стихотворения на мой мриятел. На мен лично много ми харесва начинът му на боравене с думите и транссмисловата им интерпретация. Не знам дали се изразих, правилно, но така ми дойде. Няма да ви занимавам повече със себе си и ви оставям да четете:
Помниш ли, бе заключено
И дори видяхме как стопанинът отиде да спи
Изглежда вятърът ни бе орисал утрото – все нанякъде да вървим
И аз пресичах с теб този град от мълчания
Малко зъл, много страхлив.
По-бавен от нощните влакове, по-щастлив от надеждата
И от нощните котки по-сив
Потърпи моя страннице,
Ще се срещенм пак, но някой друг път
Потърпи, моя матова броднице, моя спътнице
Моя смърт
Законът е краят на бунта ни, самотата – началото
И живеем покрай своите две граници.
В неделя мълчим и тъгуваме, в сряда разсъмваме
В петък очакваме странници
Макар, че ще дойде ден, ще затворим земята си
Грижливо ще заключим очите си
И какво от това, че ще надживеем и камъка,
Щом ще сме надживели мечтите си
Може би ще умра тази нощ,
Ще избухне сърцето ми
През гърлата на изстинали кратери
Като ваза, която сама се пръска в ръцете ни
И оставя по масите шепа стъкла
Но аз видях как изгасна дъжда
През сърцето на локвите, вървеше някой бездомен и жив
И по-бавен от нощните влакове, по-щастлив от надеждата
И от нощните котки по-сив
. . .
НАВЕЧЕРИЕ ПО КОЛЕДА’91
На С.И. и Страхливеца –
за смелостта, която винаги
ми е липсвала
Тази нощ домовете очакват
хладен вятър да дръпне завесите
птица да мине и да я помнят с месеци
и някой да дойде през горите отнякъде,
и да почука на вратите на мрака.
Тази нощ домовете очакват
странни белези да покрият стените
таваните да въздъхнат с крилете на прилепи
и мъртвите да разкъсат кръга на земята,
и да говорят през съня на децата си.
Тази нощ домовете очакват.
И искахме много, но нищо не давахме.
И даваха, но нищо не искаха,
и пустотата откривахме, но още не знаехме,
че слънцето си отива наистина.
И хорзонтите гледахме, но това не бе
силата...
Сега се страхуваме и на страха си се смеем,
и идват гостите, прекосяват могилите,
и звънчетата им се хапят
през сенките.
Тази нощ домовете очакват
черни старци да кръстосват мазетата
и сивите сенки на сивите псета
да ръфат звездите и месеца
Каквото намерят – това и ще вземат,
но където свършва домът и започва
гората,
нещо остана от нас, загърнато в себе си,
и мислите ни четеше,
и говореше с мрака,
и надеждата слиза от горчивите
хребети.
Тази нощ домовете очакват.
И защото ветровете отнесоха
добротата на пясъка,
гневът си събирах от думи и камъни.
И идваха гостите и нареждаха масите,
а домакинът го нямаше.
|
Представям ви един поет...
