|
|
| Тема |
 Обичаше ме |
|
| Автор | Anastassia (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 28.12.02 23:11 |
|
|
|
Обичаше ме предано и силно-
в мълчание сърцето си обви,
Но твоите очи признаваха свенливо,
това което, сърцето ти не смееше
да промълви.
И плашеше ме нежната ти вярност,
и силата, с която толкоз дълго устоя
да бъдеш с мен като приятел,
Без твоя някога да бъда аз.
Тъй дълго сгряваше ме твоята стаена обич,
И топлината в тъжната усмивка и в гласа
Тъй дълго тайничко се молех
да ме разлюбиш и да спре да те боли.
С такава нежност тайно се надявах,
Да видя във очите ти искри,
да срещнеш най-красивата любов,
която, сърцето ти да приюти.
Как искаше ми се да мога да отвърна,
на тази истинска, изстрадана любов.
Как искаше ми се да те прегърна
и като теб – с усмивка мълчалива,
Да ти призная своята любов.
Но нямам власт над своето сърце разбито
Неведома при него идва любовта.
Обича пламенно и предано и диво,
После изгаря на кладите на своята
Несбъдната любов.
Такава е съдбата ми-“Анастасия”-
Любов, възкръснала от кладите на любовта.
Така ме е орисало и мойто име-
“Възкръснала” - за да обича пак.
Ако съдбата беше пожелала да съм твоя,
аз щях да бъда най-щастливата жена,
но няма сила на света която
Да има власт над Любовта.
| |
| |
| 
|
|
