|
Цветче
Сред поле,в сърцето на една гора,
Смънички юмручета проби пръстта,
Цвете мъничко,разкърши снага,
Устремено към светлината,
Протегна своите ръчички над тревата,
Набра се и показа си главата.
Листенцата разтвори щом лъча,
Погали нежно,зелената снага
И трогнато,разтвори то очи,
Личицето грейна от лъчи.
Ахнаха дърветата,устни прехапаха,
Всички дървета от красотата прехласнати,
Това нежно лице,тия нежни черти,
Това ухание свежо,тия цветни мечти,
Слаб е поета,в стих да го извести.
Но зашумяха дърветата,побягнаха сърнетата,
В кошера прибраха се пчелите,
Всичко скри се,буря зла,
Размаха грубата си зла ръка.
А цветчето малко със сълзи,
Горко заплака и издъхна без мечти,
Едва отворило цветче,
Прекърши го бурята и малкото телце,
Намериха мъртво,със пръснато от мъка сърце.
Натъжи се гората,заплахакаха птичките,
Тъжно тревожно,зажужукаха пчеличките,
Тревата от мъка пожълтя,
Погребаха го под твърдата трева.
Премина лятото,златна есен,
Посребри света и вятърът във клоните запя,
Все по силно,жълтите листа
подгони,дойде зимата.
И под топлата завивка на снега,
Заспа,своя зимен сън природата.
След март,април с бързина,
Отново събудени от топлината,
От деня нарастваш и светлината,
Пак започна нов живота,
Погребал спомена за това,
Цветче спящо под пръстта.
Но пак ахнаха дърветата,зашумяха мушичките,
Изненадани бяха птичките и пчеличките,
Около гроба на цветчето,не едно,
А сто главички,сто ръчички,
Протегнати,растяха с личица,
Красиви цъфнаха над зелената трева.
Колко ли сълзи проляха,
Живите,що чудото видяха,
Колко възторзи,думи,
Неизречени,горещи,веселба
Се вдигна голяма в сърцето на таз гора.
Ония които още живи са,
Попитайте ги,ще ви разкажат за това,
Че след смъртта умре ли семето,
То възкръсва с хиляди цветя
|
Цвете
