|
|
| Тема |
 A-a kakvo shte kajete za angelite? |
|
| Автор | Bez Dumi (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 01.12.02 15:40 |
|
|
|
Имало едно време едно ангелче. То живяло на небето като всички останали. За разлика от тях обаче то нямало крилца, за това нито му давали лък и любовни стрели, нито му давали задача да бди над някой, нито дори да отнася ушите на умрелите. То само гледало от страни и съжалявало, че не е като другите. Не може да прави добро. Наи-много му липсвало това, че не може да прави хората щастливи. Една вечер както си седяло на едно облаче и от време на време поглеждало към земята, едно момче и едно момиче му направили впечатление. Та те били чисто голи. Лежали си на едно походно легло на верандата на една къща, която била съвсем близо до морето, точно на плажа. Лежали си те прегърнати и понеже на цялото небе имало само едно облаче (накоето седи нашето ангелче), гледали точно в него и си говорили за това какво ли се вижда зад това бяло облаче. В един момент те спряли да си говорят. Тогава ангелчето се заслушало в мислите им. Момичето си мислило, че ако има крила ще може да прелети над облачето и да види какво има зад него. Момчето пък си мислило на какво му прилича облачето. От начало му напомнило за лицето на някой познат човек но не можело да се сети на кой. Имало си всичко. Къдрава косичка, носле, очички с много мънички мигли, прекрастни устни и много сладки бузки. Ангелчето усетило че става нешто с него. Изведнаж то се вдигнало от облачето без дори да се опитва. Лекият ветрец идвал зад гръбчето му. Погледнало и видяло че вече има крилца. Толкова се зарадвало, че веднага полетяло към момчето и момичето, за да ги види по-отблизо. То видяло първо момичето. То било щасливо, че нямало вече обаче и всички звезди светили толкова силно, че чак избледнявали. Нощта заприличала на ден. След това ангелчето се загледало в момчето. То било нещастно, че не могло да се сети на кого му прилича облачето. Изведнъж ангелчето разбрало защо има крилца като истинско ангелче. Защото било забравено. То познало момчето, познало истинската си любов, когато било живо. Тогава то заплакало неудържимо.
Ангелите раздават тази любов която са загубили някога.
| |
| |
| 
|
|
