Написах стих
не много романтичен
със намек тих
загатващ неприличен
Със него бих
желал децата да разсмея
със него бих
желал и всички да разсея
В животът тъжен и унил
бих искам смисъл да налея
от него скитникът дори би пил
би търсил на мечтите апогея
И всеки богаташ дебил
би дал на бедните момчета
една усмивка и една монета
А мачото жената си пребил
би станал по-добър от нея
ще се разплаче гадния катил
на колене ще падне змея
От него всяка куртизанка
ще стане като монахиня
а мързелива калпазанка
ще стане първа домакиня
Написах стих
не много романтичен
със намек тих
загатващ неприличен
Бе като нежен розов цвят
със девствено ухание облят
бодлив но тъй вълшебен свят
танцуват в него две сърца
поклащайки се в ритъм свят
изгарят в хиляди слънца
тъй нежно сливайки се в пакт
на някой слагайки рогца
докато се люлеят в такт
Написах стих
не много романтичен
със намек тих
загатващ неприличен
за всички пуритани еретичен
за Батковците малко еротичен
За някой стихоплет помпозен
със напън изтерзан лиричен
от некадърност изтормозен
и със проблем психологичен
стихът ще се окаже грозен
предизвикателен, циничен
За друг ще бъде той бездарен
обиден, гаден, тъп, вулгарен
Но някой ще намери нещо
във него топло и горещо
което му душата грее
сърцето кара му да пее
Защо да гниеме във скука
за туй че някой там си кука
Я нека вместо да тъжим
ний шоуто да продължим
Редактирано от БATKO на 29.11.02 13:20.
Защо?
