Ето ти един контрапункт. Пак е на Христо Ясенов.
В него той все едно не е той, обаче всъщност Е.:)

Пан

Аз владея ширината на безбрежните простори -
в мене слънцето изгрява и вселената говори!

И когато притъмнеят висините ведросини
в теменужната прохлада на затишие и сън,
аз прехвъркам лекокрилен над полета и градини
и събирам боговете с миротворния си звън.

И понесени далеко над самотните поляни,
веем вихрени одежди - и над сънните земи
бием медните езици на загадъчни камбани
и пируваме и пеем в напластените тъми.

И забравили тъгата на суетностите черни -
в онзи час, когато всичко в примирение мълчи, -
ний танцуваме и пеем из просторите вечерни
и пленително се греем в златолунните лъчи.

А когато светло утро издалеко се разведри
и разлее на потоци топли, румени зари,
ний откриваме простора на безбрежията ведри
и събуждаме живота на задрямали гори.

И невидимо самотни приласкваме цветята
и наливаме ги с бисер, руйно вино и роса -
и прехвъркаме далеко, надалеко из полята -
и се губим в ширината на самите небеса.

А понесени високо палим слънцето и греем -
греем с топлата отрада на всемирна красота -
и в лъчистата му мрежа ний пируваме и пеем,
пеем гордо - и всемощно благославяме света.

Аз владея ширината на безбрежните простори -
в мене слънцето изгрява и вселената говори!


П.П. Това е защото на никакъв трагизъм днеска не мога да поддам - шофьорът в таксито на път за работа слушаше стари градски песни.
Някак си успявах да се сдържам докато стигна до "За мен ти си морска сирена...", тогава вече се предадох. :) Чак се уморих от смях и реших да бъда сериозна. След това обаче... ми позвъниха да ме питат какъв ден било днес.
Предположих, че има нещо общо със снощния коктейл във Военния клуб. След това ми позвъниха втори път - било ден на градските тоалетни.

Мъчителен ден ще ми бъде, по всичко изглежда.