* * *
Издигнах в най-високите лазури
недосегаем замък от метал -
и там приспах сърдечните си бури
и своята пророческа печал.

И в неговите бронзови обятия
заключих свойта скръб и своя блен
и заживях високо над земята -
от хората и бога отчужден.

Но мойта скрита буря не угасна
и мойта скръб по-живо зарида -
че замъкът е гробница безгласна
без въздух, без миражи и вода.

А как горя да слезна в долините,
където спят села и градове -
да разруша на всеки дом стените
и да запаля живи огньове.

И да живея живата тревога
на слепия пророчески безброй -
да любя и проклинам с него бога
в падения, победи и двубой.

О късен час на мойто късно лето,
о час на моя бунт неизживен!
Аз сам запалих замъка - и ето! -
събарят се стените върху мен!..
...........................................
Но в пепелта им като жива рана
сърцето ми трепери и зове...
И мойта скръб, от векове набрана,
излива се във гръм и ветрове.


"Рицарски замък" излиза през 1922 г, когато Христо Ясенов е на 33 години, три години преди да загине. И е единственото издание на негови стихове приживе, доколкото ми е известно.