|
Ще бъда като есенния вятър,
ще идвам и ще си отивам аз,
ще ти направя от листа театър,
ще те притисна в някой късен час!
Ще те настигам в улиците тъмни
и ще разрошвам твоите коси,
ще ти е странно, носталгично, тъжно,
но може би и хубаво дори!
Ще бъда пеперуда заблудена,
ще кацна аз на твойта силна длан,
ще можеш да ме смачкаш и изпъдиш,
но може и да ме оставиш там.
Ще бъда утринна роса в полето,
ще претворя света в красив кристал,
да ти покажа чувство, за което
ти още даже и не си мечтал.
Ще бъда нежна, пламенна и пряма,
ще се удавиш в моите очи,
ще ти покажа изгрева, небето,
а някога и залеза дори!
Ще плуваме в морето до насита,
към хоризонта тъй далечен, тих,
а после под лъчите на звездите
ще ми прошепнеш още някой стих.
И моля те, недей ме наранява,
понякога душата тъй боли,
когато на взаимност се надява,
а среща само тръни и бодли.
Че мога в буря аз да се превърна,
във летен ураган, необуздан,
да святкам, да трещя и да изпращам
в скалите непокорни гръм след гръм!
Да разлюлея цялата вселена,
да разтреперя всеки връх заспал,
а после да се скрия изтощена
под камъче или във локва кал.
Това съм аз, проклятие китайско -
цена, която трябва да плати,
човекът, който с мене ще отплава
до още неоткрити дълбини!
Подписано с усмивка 
|
Необузданост
