Съвсем се обърках в мислите си... сега. Днес просто се зарадвах, че денят е отметнал сивата си завивка и отново е слънчев. А слънцето винаги гали мислите ми и ми нашепва усмихнати слова.
Не зная, какъв отговор искаш... ако всеки можеше да е щастлив, без това да взима от щастието на другия... но май не стават нещата от призказките... само в сънищата и в мислите, докато телата ни са просто черупки набутани в трамвая и пътуващи и аз не зная на къде.
Вчера гледах "Ghost in the shell" и вероятно за това се отплеснах в тази посока... знам ли и аз.