Този въпрос... винаги застава между двама души, като острие на бръснач. И двете му страни са остри до безумство... с тихата, неосезаема заплаха, един от двамата да направи крачка на зад, а другия да пристъпи след него и да срещне студената повърхност на острието.
За себе си знам... разбрах вече... че съм готов да се порежа, пристъпвайки на пред, слепешката... с превързани от лентата на доверието очи, от колкото да се свирам в черупката си и да пазя обичта си за самия себе си.
Да, за себе си знам, но никога не зная за другия...
...страхувам се от болката, но повече ме страх от това, чувствата ми да се превърнат в студена камара камъни, натрупани в душата ми.

С.