|
|
| Тема |
 Мълчание |
|
| Автор |
usmiv4ica (усмихвам ви се) |
|
| Публикувано | 05.11.02 14:36 |
|
|
|
Мълчание
Мълчание – със него всичко свършва,
делата ни житейски то завършва.
Мълчание, което всичко казва,
за всички наши грешки ни наказва!
Мълчание – студено или тъжно,
мълчание – небрежно, безнадеждно.
Защо мълчиш не смея да попитам,
че болка от лъжа да не изпитам.
Изчезна ти на хората в потока
без вест и без следа, и без посока!
И сред тълпата многолика, шумна,
за сбогом даже ти не се обърна!
Безмълвен хили ми се телефона,
а аз го бях превърнала в икона!
Преследват ме кошмари в тъмни нощи:
“Какво очакваш, в какво вярваш още?!”
О, стига вече! Слънцето изгрява
и пак с надежда нова ме дарява.
Я, малката, приготвяй си нещата
и тръгвай с мен нагоре в планината!
Ела отново изгрева да зърнем,
света прекрасен с поглед да прегърнем,
да литнем в висините със орлите
и да забравим за несгодите, бедите!
И нищо, че мълчиш! И нищо, че те няма!
Ще преживея май и тази драма.
В сърцето ми ти пак ще се засмееш
и песничка дори ще ми изпееш!
| |
| |
| 
|
|
