|
|
| Тема |
 "Когато няма да ме има" |
|
| Автор | apkaдaшko (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 03.11.02 03:38 |
|
|
|
Усмихвам се
и приготвям ти букет,
изтръгвам вените си, жилави стебла
и с бликащата кръв рисувам им листа.
Ще го увия с изтънялата обивка на душата си
главата си ще сцепя в ръба на мивката
и ще направя ваза.
А мислите разсипани на пода
ще свия в топчета от болка
и ще наредя в бонбониера...
Усмихвам се
и консервирам обичта си
затварям я в буркани
и от сърцето късчета и слагам
да бъде вкусна
зимнината.
Усмихвам се
и устните с бръснач изрязвам
да те целуват когато съм далеч
а зъбите изкъртени с отверка
нанизвам в огърлица...
Усмихвам се
и режа си ръцете с кухненския нож
в кутия от целувки кървави ги слагам
и пращам ги
да те прегръщат
когато няма да ме има.
Усмихвам се
и думите си изкрещявам
(обичта си, обичта си, обичта си)
в ушите си отрязани
за да ти нашепват те от там
когато спиш
там
някъде
далече.
Усмихвам се
и ти изпращам всичко
част по част от мене
Очите само ще оставя...
...две езера-тъга в които няма да се къпеш...
...и
снимката ти
с тях
ще гледам
когато няма да те има.
| |
| |
| 
|
|
