Бяхме млади, луди бяхме
любехме се без умора
Ала вече одъртяхме
и изчезна зора

Ти ме гледаш като пукал
хитро нещо ми намигаш
майче нещо си изкукал
знам че не го дигаш

Хванал си се за дюкяна
искаш аз да се разкрача
що ме лъжеш, твойта мама
бах тъ у играча

Като млада бях ти роза
после руйно вино
а сега съм скучна проза
отишла на кино

Ала тази роза дивна
друг юнак откъсна
Виното с юнаци пийна
чак до есен късна

А пък тази скучна проза
сам със мен споделяш
но с какво, къде е коза
що не се застреляш

Обичам за браво
но здраво