|
|
| Тема |
 Вдига рамене |
|
| Автор | Бaтko (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 02.10.02 14:50 |
|
|
|
Бавно тъгата във мене прониква
ала защо? нямам бегла идея
Просто седя като стара реликва
гледам навън как вали и тъпея
Виждам там улична лампа да свети
"лунна пътечка"рисува в дъжда
като гротеска с окултни завети
бавно душата ми хваща ръжда
Мисля за толкова много неща
че за какво точно вече не зная
А и дори да си спомня не ща
тихо в душата си вече ридая
И пред очите ми връщат се дните
толкоз далечни забравени спомени
Де са смеха, радостта и сълзите
дали във времето те са заровени
Беше тъй хубаво, беше и трудно
непоносимо бе то на моменти
Ала бе толкова истинско, чудно
музика бе то на Бадаламенти
Ала отиде си то безвъзвратно
като частица бе неуловима
жертва то падна на време превратно
и ни остави след себе си зима
Нейде далеч чувам звън на китара
нежно ехти песента на щуреца
Бавно свещта на дланта ми догаря
няма и ток, закриха АЕЦа
| |
| |
| 
|
|
