|
|
| Тема |
 ### |
|
| Автор | *** (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 02.10.02 11:02 |
|
|
|
Рано сутрин, тъкмо когато
първият лъч стопи тъмнината...
Рано сутрин, тъкмо когато
будилникът лош крещи в тишината...
...отварям очи, пълна с очакване
да видя до себе си теб!
Да сложа сънливо глава на гърдите ти,
Да слушам сърцето ти, да целуна очите ти-
лекичко, нежно, почти неусетно...
...с ръка да разроша игриво косите ти
Гледам те денем с очи възхитени,
потънал в забързаното си ежедневие,
притискан от времето, от свои проблеми
Кажи ми - ти виждаш ли?!
Виждаш ли мене?
Кажи ми усещаш ли нощем, когато
със дъх притаен очаквам те в мрака,
усещаш ли болката, страхът и тъгата?
Усещаш ли мене до себе си...чакаща?
Сърцето ти бие ли силно със моето?
Очите ти влюбени ли са, както са моите?
Ръцете ти молят ли да ме докоснеш,
да искаш, да молиш за още и още?
Защо е самотно когато си с мен?
Защо се променяш, защо си студен?
Къде ли пак бъркам, с какво пак греша?
Не мога сама да прогоня студа!
| |
| |
| 
|
|
