|
|
| Тема |
 Човек |
|
| Автор |
Holyexecutor (11 в един) |
|
| Публикувано | 22.09.02 22:32 |
|
|
|
След дългия работен ден,
Човекът се прибра най-сетне вкъщи,
в кухнята приседна уморен
от болките си, все едни и същи.
Запалвайки поредната цигара,
с угаснал поглед през прозореца се взря,
загледа лекият дъждец по тротоара
как с листата есенни се заигра.
Човекът не разбираше света,
в който бе роден и съществуваше
и щом настъпеше мигът
във свой измислен свят се скриваше.
Той честичко проклинаше живота,
накарал го да стане като другите
с ограбена от подлости душа,
с премерена лъжа в думите,
че хората, обсипал с любовта,
от него с пълни шепи пиха,
а нему - дом от самота
и бледи спомени дариха.
Човекът изгради стена от лед
и се залъгваше, че тъй добре е,
но зад все пак доброто му сърце
съвестта не спираше да тлее.
Така пред избора изправен,
да е двуличник или сам,
той своя свят от сънища направи
и все по-трудно се завръщаше оттам.
С глава, подпряна на ръцете,
на масата Човекът спеше
и грееше усмивка на лицето -
сънуваше или живееше?
На сутринта часовникът му проговори,
денят проникна в сънищата живи.
Човекът пак очи отвори,
но повече не се събуди.
Трудно е да бъдеш бог
| |
| |
| 
|
|
