Точно затова ти казвам, че когато те срещна няма да има как да си говорим някакви такива празни приказки... Здрасти е наистина и... всичко е наистина, някакси... Не е ли потискащо? : )

Понякога ме е страх да не нараня хората, които са ми близки, защото се страхувам, че всичките ми чернилки са... че съм прозрачна, погледната отстрани.
Че още когато ме види човек може да разбере, че ми е зле и да се почувства и той така... Нещо такова исках да кажа.
Но сигурно не съм го казала както трябва.

Много ми харесва какво и как пишеш, много!