|
|
| Тема |
 За красотата |
|
| Автор |
xтoн (непознат
) |
|
| Публикувано | 16.09.02 20:15 |
|
|
|
За красотата
Оставя се на столът от море
да я люлее, там, до масата от пясък,
да я примамва раковина с ръце,
застинала в скута й с отровен блясък.
Виж роклята й - цялата е от цветя.
Усещаш ли? При нея мрак е идвал тайно.
Изтръгнал е два нежни стръка от гърба
и си е тръгнал, носейки я наобратно.
През дупките посипва се сама.
Върви напред, а не оставя стъпки.
Нозете и налучкват уж следа
с оранжевите на върха обувки.
Върви ли или оставя лятото с черта
да я дълбае по средата като път самотен,
на врабешкото рамо е закичила съня
и е готова за дланта на някой молещ.
Обичам я, не трябва да мълча,
но аз видях - така умира красотата –
с две дупки грозни на гръба,
с два стръка носещи се по водата.
| |
| |
| 
|
|
