|
|
| Тема |
 Карлсон |
|
| Автор | ahav (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 30.08.02 10:02 |
|
|
|
Аз живея на покрива
и се виждаме с Карлсон
той куцука през локвите
и мечтае за парно.
Уж е млад,а е старец
на безбройни години
уморен от цигарите
от дъжда и комините.
Той говори със мене
аз мълча и го слушам
трябва му събеседник
и душевен отдушник.
Няма вече приятели
и децата го мразят
перката му е скапана.
Не лети.Само лази.
За храна хапва гълъби
а пък те-главно пощенски
и писмата потъват
из червата му кльощави.
Не живот,а мизерия
но не може да скочи
долу и да намери
отговор върху плочите.
Тъй че, тъпи писатели
по-полека с перото
щом герои създавате
непригодни в живота.
| |
| |
| 
|
|
