|
|
| Тема |
 Хищникът и огледалото |
|
| Автор |
Aum (изречи ме) |
|
| Публикувано | 25.08.02 20:36 |
|
|
|
Хищникът и огледалото
Уморен съм от другите,
няма ги моите,
разделихме се с тях
... в младостта.
Уморих се от музика,
няма я моята,
слушам чалга сега.
Уморих се от дребните
смачкали едрите-
те владеят света.
Уморих се от хората
те изчезват сега,
ненаучили простата истина
за епицентъра...
на любовта.
Отегчава ме бялото
искам истински цвят -
... на нощта.
Уплах ме гледа
през огледалото:
"Ще ме счупиш ли?"
Аз съм готов!
Уморен съм от чукане -
искам да правя любов.
Искам желание, цялото действие -
а не чаша сироп.
Знам че узрявам
но във страх да не тупна
в лепкава кал.
Искам себе си аз да раздавам
без да пазя се цял.
Гирлянди с грешки
кичат ми врата
но странно как
започват да сияят
когато в тях се заиграят
интрига, корист и лъжа.
Нима това не е двигател на света?
Омръзна ми!
Обичам огледалото
защото то показва ми
къде съм изостанал
поглеждайки за себе си.
Не падам духом!
Та за да паднеш - иска висина,
а аз не мога да надкрача
светът на материалните неща.
Не съм самотен,
Не! Напротив!
Откакто аз се запознах
със себе си
съм най-богатия в света.
Обичам огледалото
единствен мой приятел
тъй здрав и опериран от лъжа.
Дано не му посегна,
моля се...
И истината е една,
поне за мен
Обичам себе си!
Сега!
25.08.02
| |
| |
| 
|
|
