Според мен не е много странно.По скоро бих го нарекъл типично.В любовните взаимоотношения много често се забелязва подобна ситуация.Доста съм разсъждавал по този въпрос.Може би това е някакъв инстинкт.Чувството за собственост,притежание/водещи до безумна ревност/,липсата на истинската любов-тази която се усеща в стихчето ти,не винаги са взаимни.И тогава възникват подобни ситуации.Но основното според мен в тези отношения е УВАЖЕНИЕТО към личността на партньора.Липсва ли то-любовта, желанието, удоволствието от тази връзка намаляват с течение на времето и просто нищо не остава,освен може би един обикновен навик.
И тогава се появяват ТЯ или ТОЙ./Закон на Мърфи за всемирната гадост/В този момент основна регулираща роля има УВАЖЕНИЕТО.При липсата му ,всичко се повтаря отначало,но вече с новия партньор.
Ще кажеш,а нашите майки и бащи,баби и дядовци как са живяли.
Всичко е въпрос на динамика на обществото.Ето ти още две стихчета които според мен си заслужава да прочетеш:

Обичам те!
И ти поне до днес
нашепваше ми:...да!
Но утре...
Утре може би,
за сбогом в скръб
протегнала ръка,
с безмерна щедрост
/в мойта самота/
ще ми подариш мечти,
с немите звезди,
с нощта!


След малко радости щастливи,
отново мрак ме приюти!
Болката от дните сиви
сковава мисли и мечти.

Ръцете тръпнещи-треперят!
Очите-пълни със сълзи
желаят тебе да намерят!
Но няма те!Замина ти!



Още стихове на адрес:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите