Мислех да ти напиша стихчето си "ЛЮБОВ",но го има като тема.Не искам да се повтарям,затова:

Защо не спиш?
Защо стоиш с отворени очи
и поглед вперила в простора необятен?

Защо тъжиш?
Защо в душата ти трепти
и стене с болка тъжен вятър?

Нима далеко
нейде във ноща изгаря
последен спомен от целувките горещи?

Нима тъй леко
без сълзи и горест се забравят,
отминалите,радостните срещи?

Ти вярваш,
че отново ще се върне той,
пак нежно някога да те прегърне.

И чакаш
пак сама в притихналия зной
горещите ръце да те обгърнаат.

Той няма,
нама да се върне вече!
Отмина тихо...Просто тъй...Отмина...

Измама...
мислиш и тъжиш далече
от полъха,край тебе който мина.

Поспри!Недей
тъгува по отминалите дни.
По любовта която той забрави.

С тих повей-
някога угаснали мечти,
ветртецът нежен тихо ще разпали.

ПП: Тъгата и болката раждат най чувствените стихове.Твоето е прекрасно!
В живота няма нищо незаменимо.И с хората е така.Въпросът е дали "той" заслужава такава любов!


Още стихове на адрес:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите