“Аз съм Бог!” 

“Аз съм Бог!” – изрече камъкът.

                     И стана Бог!

Превърна разума във камък и хората във планини.

Но тежеста огромна се оказа за Земята –

пръсна се от свръх товар.



“Аз съм Бог!” – изрече кучето.

                      И стана Бог!

Превърна разума във лапи и хората във бягаща храна.

Но скочи върху нож захвърлен в цвете

и подпали старата Земя.



“Аз съм Бог!” – изрече глупостта. 

                         И стана Бог!

Прегърна разума и задуши го в същността си.

А хората бездомни се разхождат

и сбират пилешки лайна.



Накрая на Човека взе да му омръзва,

Провикна се от цяла си душа

“Аз съм Бог!”  

                         И стана Бог!

Събуди се до собствената си жена.