|
|
| Тема |
 Ти... |
|
| Автор |
Nerazumnata (и аз наминавам) |
|
| Публикувано | 08.08.02 04:48 |
|
|
|
Ти си просто небето което
превръща простора в заря,
ти си безкрайното чувство в което
луната нежно къпе всяка звезда.
Ти си морето докосващо хладни нозе
когато в пясъчна жега вълните прелеят,
ти си неуморните кротки криле
за които и птиците в полет копнеят.
Ти си очите на вятър разплакан
от облаци чакащи ласки,
ти си дъждовният миг в слънце дочакан
от дъгата обладала го в своите краски.
Ти си просто дума в която
пулсът заспива унесен,
ти си вълшебство в сълзи осъзнато
на догонваща зимите есен.
Ти си в дъхът ми - тиха роса,
ти си в сънят ми - дишащ звезди аромат,
ти си просто онази боляща вина
която прави всеки смисъл богат.
| |
| |
| 
|
|
