макар, че аз харесвам повече предишния ти вариант:


Прощавам ти, госпожице Любов.
Изтупаният барман те изпраща.
И да си купи ласка е готов.
Какво пък, всичко трябва да се плаща.
Да си плати, докрай да си плати,
за простотията си и за нещо друго...
Не само затова, че точно ти
пак ще заместваш грозната съпруга.
Не само за това, че е глупак
и съвестта му пет пари не струва.
Побъркай го в разплакания мрак,
да плаща всеки път когато се целува.
Последните стотинки да брои,
да не му стигнат, за да те докосне...
Спомни си най-лукавите игри.
Нощта е само твоя, високосна!
Докосвай го с измъчената страст
на любовта, която те забрави.
Закарай го на седмия екстаз
и там го остави да се удави....
Да се удави в собствената кал,
да падне, очилата си да счупи.
И да не може да си купи жал.
И да не може обич да си купи......
Госпожице Любов, тогава ти-
на себе си - живота ще повториш
Ще бъдеш всъщност всичките жени,
които нямат разум да го сторят......