доколкото съм запозната с литературата въобще стихотворението не е на Недялко Йорданов
предполагам, че е на тя@
знам го, не само защото съм запозната с литературата:)))а защото специално заради това стихотворение,
си купих всички стихосбирки, к успях да намеря на Славейков на Недялко
под Госпожице Любов там има:

"....Госпожице Любов случайна,
в това квартално кафене.
Красива. С тъжни рамене.
Бъди ти моя малка тайна.
Знам, че работиш със аванс
и си готова след минута
по уговорка - за сеанс:
половин стотачка във валута.
Напред към твоята квартира
в дъжда с последния трамвай,
със който също се прибира
един измокрен полицай.
И ето: стаята студена
креват за работа готова
и после - кратка и платена,
но все пак някаква любов.
Любов пазарна, любов платена,
любов в хотели, любов по гари,
любов нещастна и унизена,
на теб подобна, моя България.
Госпожице Любов, мълчи -
това е всичко, няма начин.
Не позволявай да заплачат
тез твои български очи.
О, Богородице, без лаври
къде е твоят младенец?
Един ли мазен чужденец
с теб на безценица се гаври.
Земя като един креват -
кой с тебе вече не преспива
безропотно, без съпротива
и ти подхвърля сух комат.
В косите ти блещука фиба,
като последн слънчев лъч.
Преди им казваше "Спасиба"
а днеска "Тенкю вери мъч"
Любов пазарна, любов платена -
кой както може и както свари -
любов нещастна и унизена
на теб подобна, моя България"