|
|
| Тема |
 Ревност |
|
| Автор | тя@ (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 04.06.02 17:43 |
|
|
|
Не си видяла моето лице,
но можем още утре да се срещнем.
Ще трябва да делим едно небе
А знаем да делиме само вещи...
Харесва ли ти-скъсано на две
от женските ни страсти омерзено?
Среднощно и пияно -но небе!
еднакво надалеч от теб и мене.
Коя съм аз?Която си и ти.
И следващата,другата,онази.....
Ще ни обича колкото реши...
И колкото си иска ще ни мрази
По устните ми още има пръст
която ме прилепя до земята...
Не мога да разпъвам пак на кръст
завършения свят на самотата.
Отивам си,преди да прокърви
възторгът му над снощното ми тяло
Отивам си.И не че не боли
И не че нямам сили за НАЧАЛО....
Отивам си,разстреляно добра
/такава не се помня от години/
Простряно над притихнала жена
небето е неуязвимо-синьo..
| |
| |
| 
|
|
