|
|
| Тема |
 Няколко мои стиха писани преди време... |
|
| Автор |
__SpOO__ (me0w) |
|
| Публикувано | 23.05.02 22:56 |
|
|
|
" Сърцето ми за тебе плаче
Душата ми по теб тъгува
Без теб съм аз като сираче
Което за родителите си бленува.
Аз искам само теб
Във сънищата си аз те желая
Със тебе всичко ми е в ред
В мечтите си за теб мечтая.
Сега далече пак си ти
Тъгата ми по теб расте
Къде са приказните ти очи
Като звезди на нощното небе.
Без тебе аз съм друг човек
Безпомощен и тъй самотен
За мене ти си като лек
Със тебе ставам аз страхотен."
* * *
" Липсваш ми, когато си далеч от мен
Кога ще се завърнеш ти
Аз искам ти да си до мен
Това са моите мечти.
Със тебе аз се чувствам жив
Присъствието ти живот ми дава
Моментът с теб е тъй красив
Не мога аз да те забравя.
Копнея всеки ден за теб
Копнежът ми отвътре ме изгаря
Дали сърцето ти е лед
Или пък чувствата ми то долавя?"
* * *
" Когато те видях за първи път
Помислих си за миг тогава
Дали си ти от кръв и плът
ТИ бе пленително красива.
А после много седмици наред
Изгарях дълго във любов по ТЕБ
Мечтаех скришом само за мига
Когато можеше да бъдеш МОЯ !
Нататък всичко стана като в сън
Да знаеше тогава само...
Как исках аз, излизайки навън
Да сложиш ти глава на мойто рамо.
Когато ти за пръв път ме целуна
Почувствах се така щастлив
Като делфин, играещ в синята лагуна
Ще помня вечно аз този миг красив !
Сега, когато ти не си до мен
Живея си със мисълта една
Че ще те срещна аз във утрешният ден
Но дали това е отредила МОЯТА СЪДБА?"
* * *
" Кали, О ти богиньо моя
не мога аз да те забравя.
Седя сам в свойта празна стая
сълзите ми не спират, за теб сега аз ридая.
Защо ти своя поглед така от мен отвърна
желая аз сега да те прегърна.
Мечтая да чуя стъпките ти в мойта опустяла стая
ще се почувствам сякаш съм пред портите на Рая.
Но далеч от мен сега си ти
не искаш и не чуваш отново моите молби.
О, как искам да почнем пак всичко отначало
отново тръпки и страст напират в мойто тяло.
За твоите ласки отнова пак аз мечтая
за друг сега са те и ето аз продължавам да ридая.
Мечтите ми изпълват всички мои дни
и ето пак лицето ми облива се в сълзи...
Недей забравя ме богиньо моя
сега седя пред статуята твоя
седя и гледам право в твоите очи
и моля те, недей изтрива спомена за мене ти.
Не мога и не искам без Кали да живея
ридаейки за нея отново аз на колене жалея.
Любов моя, ела и вземи ти моя живот
Единствена утеха така аз ще намеря
Почивайки дълбоко под земята, лежейки в моят гроб! "
Cause the light I shine on you
Is what you gave to me...
| |
| |
| 
|
|
