|
|
| Тема |
 ~*~*~*~ |
|
| Автор | Noa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 21.05.02 08:54 |
|
|
|
Да те целуна ли?
(на П.)
Устните ти - плътни,
очертани...
Не мога да те имам,
сложно е.
И само слушам...
Питаш ме
за нещо най-сериозно
със поглед съсредоточен
във устните ми -
плътни, очертани...
И аз ти отговарям най-сериозно.
До устните ти толкова съм близо,
пленена съм от тяхната решителност
и огънят им чувствам отдалече...
Огънят!
Почувствах го отново,
когато
ръката ти докосна моята
разбира се - съвсем случайно...
Но устните ти -
тяхната решителност,
и толкова приличат те на моите,
не вярвах аз дори че е възможно,
но толкова приличат те на моите -
измамните, които
изговарят най-сериозно
слова отдавна нямащи значение,
но всъщност,
шепнейки ти отговарят
"Да"
на безмълвния въпрос:
"Да те целуна ли?"
Noa
| |
| |
| 
|
|
