|
|
| Тема |
 в проза |
|
| Автор | пътниk (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 29.04.02 10:34 |
|
|
|
дъждовни капки-
те се разбиват с безброй сребърни отблясъци
в стъклото отвън
чистачките размазват прашните дневни остатъци
пътувам
питат: "накъде"
казвам "към къщи..."
а после вървя
и слънцето ми се хили облещено
продължавам
не се уморявам
умората отдавна е забравила тръпките по моите мускули.
изчезвам...
изчезвам бавно като чешърската котка-усмивкта ами последна остава,
а когато и тя се стопи-няма ме
П.П. добре е човек да се научи да върви със самотата, защото и без това тя е честа спътница
| |
| |
| 
|
|
