|
|
| Тема |
 Малките неща |
|
| Автор |
Aum (изречи ме) |
|
| Публикувано | 23.04.02 09:23 |
|
|
|
Малките неща
I.
Вървял си човека
по пътя утъпкан пред него.
В коловоз от мечти
в релси, във рамки
в тесни обози
вкусвал от себе си части -
вдишвал със пълни гърди.
Реката на времето
течала край него
и оглеждал се в нея,
търсейки образа свой.
Но вълните, често надигани
с ветрове от емоции,
пречели на човека да види
кой всъщност е той.
Той обичал реката,
тя обичала него.
Друг другиму верни били
тя го пречиствала -
той във отплата
и дарявал свойте сълзи.
И отново по пътя поемал,
в трудности, грижи, беди
имал амбиции, често големи,
тук-там препъвал се, падал,
във нозете на голи мечти.
После изправял се - временно
позагубвал посоката
с изранена душа - питал поуката:
" Младостта докога ще си плащам?
Докога?"
Във реката се взирал, уви
в набраздена повърхност съзирал
- неясни контури,
но не виждал очи.
II.
Минало време...
Уморил се от пътя,
огорчен от реката
укротил своя бяг.
Все по-често оглеждал се,
но не във водата
и приседнал до речния бряг
почнал да вижда нещата,
по-рано забулени в мрак.
Очарован, човекът немеел
бил съкрушен от любов.
като детенце се смеел
чувствал се жив.
И ГОТОВ.
Красотата на живота вплетен
в тези - МАЛКИТЕ неща,
досега невиждал ги - забързан
и въртял се омагьосан
в егото си - пристрастяваща лъжа.
Те били са покрай него
от началото на неговия ход
Устремът в противоречия,
пречил бе - да бъде БОГ.
Красотата на тревичката,
сладостта на хубавата дума,
трепетта на птичката
и акордите от струна
Слънчевото зайче във вълна,
тиха песен на ветрец...
Стон от любеща жена...
просто... просто ги РАЗБРА.
Втурна се да сподели
със реката тези красоти
Вцепени се! Там... по нея
вече нямаше вълни.
В огледалния и гръб
се огледа и видя
колко много красота
отразяват в него -
..... МАЛКИТЕ НЕЩА.
22.04.02 09:00
| |
| |
| 
|
|
