|
|
| Тема |
 Чуй ме |
|
| Автор |
sazertsatelkata (новак-за кратко) |
|
| Публикувано | 16.04.02 02:44 |
|
|
|
Човеко,
със развихрена фантазия,
разпуснала коси
по дългия ти път,
жадуващ
както цветето във вазата
гальовността
на слънчевият лъч,
нима не разбираш?
Простора се пълни
от наште мечти -
на крилете им нежни
душата лети
и няма пътища пусти,
онемели без праг,
дори нощните фусти
да ни обгръщат със мрак,
дори само перцето
да раздира със вик
тишината в небето –
то е яхнало своят си миг…
Като него и ние
от порив обзети
нека думи не крием,
да не стягаме в шпори сърцето.
| |
| |
| 
|
|
