|
|
| Тема |
 (като преди) |
|
| Автор | пpax (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 10.04.02 18:30 |
|
|
|
Устните треперят,
леко , нежно - "раздяла"
почти в мелодия се чува.
За думи повече сили моите устни не ще намерят
и ще докоснат шията ти
снежно бяла
и сякаш отново в този миг душите ни сънуват
две искрици изгарящи в нощта
и тези полунощни птици,
единствени пак през непрогледен мрак
гледат нашите прегърнати тела.
Но пак ме стряскат твоите сълзи,
и блянове , и сънища отново с въздишка
забравяме , до следващият път , когато останем сами.
Сбогом.
Мракът осветява моят път ,
трамвайните линии проблясват като ножове в нощта,
тежко ръми дъждът
и стряска отново (като преди) - "самота".
| |
| |
| 
|
|
