|
|
| Тема |
 Вяра |
|
| Автор | Фaйoнa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 04.04.02 01:25 |
|
|
|
Да вярвам? Какво ли туй значи?
Къде е вярата и що е тя?
Дали когато малкото дете заплаче?
Или щом дойде пролетта?
Аз вярвам и знам и вий вярвате с мене
Вий-демони без глас, без стон….
И на крилете си поели
Вий сядате на своя трон.
На своя трон от злост, коварство, страсти
В своя свят от жлъчка и поквар,
Не знаете, не чувате с пристрастие
Възползвате се от божията дар.
Когато стана сутрин бледна,
С подпухнали от плач очи,
Се моля тази нощ да е последна,
И моля се да спре да ми горчи.
И моля се смъртта да дойде бързо
Но не за тях…о Господи..прости..
Нима виновна съм, нима избързвам..
Да стигна аз до твоите врати…
Но разбери ме ти, о Господи всевластен
Смили се…някога над мен
Не знаеш ти какво е сладострастие
И що за смърт е да си в неговия плен.
Не знаеш ти, какво е да изпитваш болка
Затуй, че ти си праведен човек.
Затуй, аз моля в изнемога..
И мисля си.. тя..злобата нима е век?
Поглеждам през прозорец до леглото.
И виждам вън играещи деца,
Замислям се и тръгвам към живота
И давам шанс на болка и смъртта.
Дали си заслужава? Аз не зная..
Но, знам че вярвам в тебе аз
И ако някога за нещо..грешката си не призная
То накажи ме…в сетния ми час…
| |
| |
| 
|
|
