Загледа се и погледът й мина през написаното.. фокусира някъде отзад.. Буквите сякаш това и чакаха, подпряха се една на друга и зачакаха фокуса, единственото, което можеше да ги накара да се държат като Здрава мисъл и да предават Смисъл на звуците, които представляваха, поставени една след друга….
Тя не бързаше да ги подреди.. хвърляше ги на екрана и размазани пред очите й се редяха все така криви редици от букви…
Чуваше и звуците им. Някой по-отворени, други шептящи…, а някои... сякаш плачещи..
Мисълта й летеше шеметно и хвърляше всичко на екрана.. Надраска дори и дишането си..
Намери буквите и за сълзите си…
Спря на думата “Любов”.
Сепна се, за миг се огледа. Буквите стреснати се строиха в думи, думите в мисъл. Затърси по редовете… нямаше го… дори и името му го нямаше..
Озърна се... две очи изстенаха... гореше ли света?
Две души ... а сянката една.
Бяха се превърнали във... Любовта!