В средата на нощта очи притворих
и със смъртта си поговорих:
- Не виждаш ли, небето опустя!
А с шепот, както подобава на смъртта
тихо ми отвърна тя:
- Да, боли, но не от мен, боли те… любовта
И с мъдрост, идваща от вечността
Погали сведената ми глава:
- Разбра ли колко крехък е света,
сега използвай силата на любовта
и си го създай със мисълта
- Но… сълзата тъй гори,
а от силата … боли
- В сълзата си го сътвори.
Вземи от лунната пътека
светлината мека.
нарисувай с нея две очи,
блясъкът вземи от падащи звезди
след туй любимите очи
с целувка отвори.
- А нежните изгарящи ръце?
- Ще бъдат пламъци от твоето сърце

- А душата … как да я извая?
- Нея ще я вземеш от … Безкрая.