Опитах да се боря със съдбата
заровила ръце в земята,
но капещи сълзи горещи
не измиха сенките зловещи.
Когато исках да докосвам нежно
Потъвах в самотата безнадеждно
И болката раздираше душата моя
И само във мълчанието идваше покоя
Когато уморих се да се боря
и със съдбата си да споря,
смъртта погледнах със смирение
от времето поисках примирение.
Тогава ме обгърна светлината
дочух - обичай без отплата.
Любовта със болката е съвършена
От Бог е тъй благословена
Отдайте любовта си на Безкрая
Обичайте се -
ти от тук, а той от Рая...Редактирано от Soley на 22.03.02 06:20.
Опитах да се боря
