Ай сиктерикс бе гадина такава,
човек да похапне не оставя...
Урология казваш, ама мъгла ми е там,
така че ще карам както си знам.

Та значи последно оставих си тук,
принцип един който не е боклук.
Него в училище още го дъвчат,
на горките деца в главите го тъпчат.
Не че е сложен, не си го мислете,
ама от него изводи - с лопата ринете.
Също студентите с него го мъчат,
които после като инженери се пъчат.
В главата ми идва мисъл една,
лекция направо да изложа така...

Значи представете голямата зала,
един стар професор и публика вяла:
"На друг принцип нека поспреме сега,
пак е на Нютон... Ама колега, вдигнете глава!
Може да не е много благозвучно,
но все пак не е толкова скучно.
Я кажете сега, за да се разведрите,
законите на Нютон обаче и трите!"

Студентът тъжно вдига очи,
главата мъглява от водка бучи...
Фокусира си погледа, наостря уши,
а въздуха край него от суфльори жужи:
"Ами значи, такова, мммм, да,
първият принцип беше така -
Всяко тяло, ако се остави само,
ще ъъъъ такова... (тихо) какво?
А! Да де, та всяко тяло което е само,
вечер си ляга в студено легло."

Наоколо студентите в ужас мълчат,
само две колежки назад си още шептят.
Професорът над думите се дълбоко замисли,
но изглежда идеята не можа да осмисли.
Накрая продума, с глас като мед:
"Интересна концепция... Вие на задния ред!"
Двете колежки млъкват веднага,
и поглеждат го тъй сякаш не тях ги засяга.
Професорът пак към студента поглежда,
а той невъзмутиво продължи да нарежда:
"Значи така... Стигнахме май до втория..." -
това за него бе на врага територия,
наоколо за помощ пак се озърна,
и в един колега спасение зърна:
Той му ръкомахаше здраво отсреща,
сякаш супа ял бе гореща
"Ммммм, момент да си спомня,
втория принцип нали... че не помня.
Значи принципа казва, че вашта катедра...
а... не вашата, някоя по-едра...
Хм, чакайте... катедра не е въобще,
нещо тежко, пък да е каквото си ще.
Значи тежкото... хм... го зачертаваме...
не, не, не... А, умножаваме!
Значи по път, диференциал, успокоение
удар по главата.... А УСКОРЕНИЕ!!
Значи тежкото по ускорение дава...
ей сега ще си спомня... хм... крава?!
А не... Удряме колега, той ни го връща,
после колежката да нас ни прегръща...
Сетих се! Да бе! На удар се връща!
Значи на приложена сила, друга отвръща!"
Професорът тъжно клати глава,
и внимателно трие своите очила.
Суфльорът с цицината не е видял,
който в нежни ръце се е далеч замечтал...
"Така е колега, улучихте трети закон,
ама втория как е? Отнесъл го кон!
Сядайте сега и недейте да спите,
че току-виж ще останете тук да преспите."

После продължава скучна картина -
професорът говори, карти играят двамина,
няколко спят, и се прозяват дузина.
А малко встрани, на по-празна банка,
суфльорът с нежна компания нанка.



Аз засега тук ще тегля черта,
че почва да се изнизва край мен вечерта.
Мисля, механиката доста засегнах,
и надявам се, не ви и дотегнах.
***
Labrett, ако нема рима удари ма!

Мечтата е мисъл, мисълта е идея, всяка идея се реализира. Аз не мечтая, а реализирам идеите си.