Най-напред
бил вятър -
вятърът на думите.
На онези - нечаканите,
неволно издуманите.
После бил дъждът -
нейната пролет плакала.
Плакала насред път
босонога и плаха.
Ала преродила се
сетне тя във дъга,
той небе пък и станал
и така...досега.
..............................
Ако някой се вгледа
в синьото изведнъж,
ще го лъхне луд вятър,
ще го плисне тих дъжд.
Ако някой премине
на шега под дъга,
ще извърши невидими,
истински чудеса.